Кирил Кандиларов - мисии и приключения от Антарктида до Атон
Повече от 30 години България е единствената балканска страна с база на Антарктида. Ледената пустошобгражда Южния полюс, като заема 1/10 от сушата на планетата. Това е петият по величина континент на Земята.
Тъй като е единственият, без лично население, той се ръководи от интернационална спогодба, наречена Антарктически контракт. Съглашението преглежда Антарктика като теоретичен резерват като не разрешава военна активност и потребление на откритите потребни изкопаеми и находища.
Пълноправни членки по този контракт са 29 страни с право на глас и с право на несъгласие. България е една от тях. А в нашата база научни изследвания вършат освен български експедиции, ами одобряваме и гостуващи учени от други страни. Късметлията да бъде един от тях е Кирил Кандиларов, който дружно с екип от лекари е изследвал по какъв начин се трансформират кръвните индикатори и кръвното налягане при непрекъснат стрес и рискови условия.
Но той споделя за човешките и животинските си срещи на Ледения континент. Там надалеч не е съзерцавал единствено ледници, пингвини и тюлени. Помолих го да показа какво е всекидневието в базата. А то е строго проведено.
Приключенецът странник Кирил Кандиларов към момента не е набелязал нов маршрут за последващо странствуване, само че не пропуща ходенето до Света гора. От Зографския манастир даже са му издали целогодишна виза, с цел да може да посещава монасите. Разбира се, не можах да не му задам въпрос и за Атон.
Света Гора е самостоятелна монашеска република, под юрисдикцията и духовната взаимозависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й правилник от 971 година се е съхранил и работи до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., въпреки че аскети са живели и по-рано по тези земи. Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на транспортен съд за Кипър, били застигнати от свирепа морска стихия.
Принудени да потърсят избавление на брега, те дебаркирали на Атон покрай мястото, където ще бъде повдигнат по-късно Иверският манастир. Божията майка, като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в подарък Атонския полуостров. От небето се чул глас: " Нека това място бъде твоя градина, леговище за всички, които търсят мъдрост ".
Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в избран ред, общопризнат от кинотиса (общината). От тях манастирът Зограф е български, манастирът Хилендар - сръбски, а " Св. Пантелеймон " - съветски. Останалите, в това число Ватопед и Свети Павел са гръцки.
Запитах Кирил Кандиларов какво прави в действителност в нашия манастир два пъти годишно. Оказа се, че следи здравните индикатори на 40-те монаси и послушници.
Съществува легенда, че когато кръстоносците завладяли Атон предиздвикали монасите да се молят с тях по католическия ритуал. Те отказали и 29 били заключени в кулата и изгорени живи. Само един, мощно обгорял, оживял едвам опише на скрилите се в гората братя, какво се е случило. В продължение на епохи никой не докосвал опожарената кула.
Когато решили да отстранен руините вътре разкрили съхранена по знамение икона. И до през днешния ден щом пожарите през лятото плъзнат към Света гора, монасите излизат против тях с иконата и те чудодейно изгасват.
Това ми описа Кирил Кандиларов, който с изключение на на Антарктида е добре признат и в българския манастир на Атон.
Може да се каже, че Алис Димишева към този момент има в Покана за пътешестване своя лична графа, в която разкрива усещанията си от първото посещаване в даден град или страна. Докато виртуално бродихме с Алис из Европа, тя съумя да приключи с цялостно отличие Първа британска гимназия в София и да се прицели в специалността, за която мечтае от шести клас – българска лингвистика.
Но този път госпожица Димишева ще ни заведе в своята първа Виена, където върви на концерт с класическа музика, посети музея на мадам Тюсо, качи се на Виенското колело и получи урок по целуване на ръка в имперски жанр в Пиаристенкирхе. А в фамозното кафене „ Демел “ опита за първи път сладкиша Кайзершмарн.
